дупчило е

Речник на българския език

1. дупчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупчило е е производна форма на дупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дупчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупчило е е производна форма на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).