дупчили

Речник на българския език

1. дупчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дупчили е производна форма на дупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дупчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дупчили е производна форма на дупча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).