дупчи

Речник на българския език

1. дупчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дупчи е производна форма на дупча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дупчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дупчи е производна форма на дупча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дупчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дупчи е производна форма на дупча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дупчи — повелително наклонение, ед. ч.

дупчи е производна форма на дупча (повелително наклонение, ед. ч.).