дупчения

Речник на българския език

1. дупчения — мн. ч.

дупчения е производна форма на дупчене (мн. ч.).

2. дупчения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

дупчения е производна форма на дупча (мин. страд. прич. м. р. непълен член).