дупчели

Речник на българския език

1. дупчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дупчели е производна форма на дупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дупчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дупчели е производна форма на дупча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).