дупило

Речник на българския език

1. дупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупило е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дупило е производна форма на дупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).