дупили

Речник на българския език

1. дупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дупили е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дупили е производна форма на дупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).