дупила

Речник на българския език

1. дупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупила е производна форма на дупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дупила е производна форма на дупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).