дупело

Речник на българския език

1. дупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупело е производна форма на дупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дупело е производна форма на дупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).