дупел

Речник на българския език

1. дупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупел е производна форма на дупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дупел е производна форма на дупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).