думнело

Речник на българския език

1. думнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

думнело е производна форма на думна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. думнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

думнело е производна форма на думна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).