дуелирал

Речник на българския език

1. дуелирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дуелирал е производна форма на дуелирам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дуелирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дуелирал е производна форма на дуелирам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дуелирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дуелирал е производна форма на дуелирам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дуелирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дуелирал е производна форма на дуелирам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).