дуднете

Речник на българския език

1. дуднете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дуднете е производна форма на дудна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дуднете — повелително наклонение, мн. ч.

дуднете е производна форма на дудна (повелително наклонение, мн. ч.).