дуднели

Речник на българския език

1. дуднели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дуднели е производна форма на дудна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дуднели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дуднели е производна форма на дудна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).