дуднала

Речник на българския език

1. дуднала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дуднала е производна форма на дудна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дуднала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дуднала е производна форма на дудна (мин. деят. св. прич. ж. р.).