дуднал

Речник на българския език

1. дуднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дуднал е производна форма на дудна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дуднал — мин. деят. св. прич. м. р.

дуднал е производна форма на дудна (мин. деят. св. прич. м. р.).