дублирал

Речник на българския език

1. дублирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дублирал е производна форма на дублирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дублирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дублирал е производна форма на дублирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дублирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дублирал е производна форма на дублирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дублирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дублирал е производна форма на дублирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).