ду

Речник на българския език

1. ду — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ду е производна форма на дуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ду — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ду е производна форма на дуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).