дрънчаха

Речник на българския език

1. дрънчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дрънчаха е производна форма на дрънча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дрънчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дрънчаха е производна форма на дрънча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).