дръзнел

Речник на българския език

1. дръзнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дръзнел е производна форма на дръзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дръзнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дръзнел е производна форма на дръзна (мин. деят. несв. прич. м. р.).