дръгнело

Речник на българския език

1. дръгнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дръгнело е производна форма на дръгна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дръгнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дръгнело е производна форма на дръгна се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).