дръгнел

Речник на българския език

1. дръгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дръгнел е производна форма на дръгна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дръгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дръгнел е производна форма на дръгна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).