друсаха

Речник на българския език

1. друсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

друсаха е производна форма на друсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. друсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

друсаха е производна форма на друсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).