друсали

Речник на българския език

1. друсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

друсали е производна форма на друсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. друсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

друсали е производна форма на друсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. друсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

друсали е производна форма на друсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. друсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

друсали е производна форма на друсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).