дружил съм

Речник на българския език

1. дружил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дружил съм е производна форма на дружа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дружил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дружил съм е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).