дружил си

Речник на българския език

1. дружил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дружил си е производна форма на дружа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дружил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дружил си е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).