дружил е

Речник на българския език

1. дружил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дружил е е производна форма на дружа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дружил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дружил е е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).