дружило си

Речник на българския език

1. дружило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дружило си е производна форма на дружа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. дружило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дружило си е производна форма на дружа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).