дружали

Речник на българския език

1. дружали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дружали е производна форма на дружа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дружали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дружали е производна форма на дружа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).