дружала

Речник на българския език

1. дружала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дружала е производна форма на дружа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дружала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дружала е производна форма на дружа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).