другарувах

Речник на българския език

1. другарувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

другарувах е производна форма на другарувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. другарувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

другарувах е производна форма на другарувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).