другарува

Речник на българския език

1. другарува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

другарува е производна форма на другарувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. другарува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

другарува е производна форма на другарувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. другарува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

другарува е производна форма на другарувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).