дращил

Речник на българския език

1. дращил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дращил е производна форма на дращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дращил — мин. деят. св. прич. м. р.

дращил е производна форма на дращя (мин. деят. св. прич. м. р.).