дращели

Речник на българския език

1. дращели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дращели е производна форма на дращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дращели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дращели е производна форма на дращя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).