дращел

Речник на българския език

1. дращел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дращел е производна форма на дращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дращел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дращел е производна форма на дращя (мин. деят. несв. прич. м. р.).