драснете

Речник на българския език

1. драснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

драснете е производна форма на драсна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. драснете — повелително наклонение, мн. ч.

драснете е производна форма на драсна (повелително наклонение, мн. ч.).