драскотила

Речник на българския език

1. драскотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

драскотила е производна форма на драскотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. драскотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

драскотила е производна форма на драскотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).