драскотело

Речник на българския език

1. драскотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

драскотело е производна форма на драскотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. драскотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

драскотело е производна форма на драскотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).