драскотел

Речник на българския език

1. драскотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

драскотел е производна форма на драскотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. драскотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

драскотел е производна форма на драскотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).