драпахте

Речник на българския език

1. драпахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

драпахте е производна форма на драпам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. драпахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

драпахте е производна форма на драпам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).