драпах

Речник на българския език

1. драпах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

драпах е производна форма на драпам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. драпах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

драпах е производна форма на драпам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).