дочупил е

Речник на българския език

1. дочупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дочупил е е производна форма на дочупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дочупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дочупил е е производна форма на дочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).