дочупи

Речник на българския език

1. дочупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дочупи е производна форма на дочупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дочупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дочупи е производна форма на дочупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дочупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дочупи е производна форма на дочупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дочупи — повелително наклонение, ед. ч.

дочупи е производна форма на дочупя (повелително наклонение, ед. ч.).