дочупели

Речник на българския език

1. дочупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дочупели е производна форма на дочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дочупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дочупели е производна форма на дочупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).