дочупела

Речник на българския език

1. дочупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочупела е производна форма на дочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дочупела е производна форма на дочупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).