дочуло е

Речник на българския език

1. дочуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочуло е е производна форма на дочуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дочуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочуло е е производна форма на дочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).