дочуло

Речник на българския език

1. дочуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дочуло е производна форма на дочуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дочуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дочуло е производна форма на дочуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).