дочуела

Речник на българския език

1. дочуела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дочуела е производна форма на дочуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дочуела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дочуела е производна форма на дочуя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).