дочетете

Речник на българския език

1. дочетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дочетете е производна форма на дочета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дочетете — повелително наклонение, мн. ч.

дочетете е производна форма на дочета (повелително наклонение, мн. ч.).