дочели

Речник на българския език

1. дочели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дочели е производна форма на дочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дочели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дочели е производна форма на дочета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).